Всичко свърши

Спомените се прераждат като феникс
от пепелта,а това жестоко ме изгаря.
Виждам още прекрасните дни,
чувам твоят смях, шумът на моите сълзи.
Как се забравя всичко, което отмина,
как се живее със спомени?
Как се забравят незабравимите неща
как се загърбва любовта, как се измива болката?
Знаеш ли, че погреба ме когато ми каза
"не те Обичам вече"
а ден преди това в мен се кълнеше
и за мен всичко даваше.
А сега като стара книга захвърлена в прахта
си стоя аз сам сама. Роня сълза след сълза
и се чудя защо всичко трябваше да свърши така.

Припев:
Между нас всичко свърши
и духът ми се прекърши
сама останах за пореден път
защо животът е такъв?
И ето отново всичко свърши,
а това напълно ме довърши
сама останах за пореден път
защо животът е такъв?

Една след друга две сълзи се гонят
с поглед тъжен и сломен
устните тихо се молят:
"Не си отивай,стой до мен!"
Моля те не ме гледай с този поглед студен.
А любовта ни се превърна в куп строшени стъкълца.
Как обратно да я върна и куп по куп да събера?
Колко болка още трябва аз да претърпя?
Всичко свърши, краят се видя...
Сега мен ме боли, но след време и теб ще те боли
желая ти моето нещастие до гроб да те следва
и друга след мен да не те последва...
ОБИЧАМ ТЕ и винаги ще е така,
кълна се в себе си дори, но
след време и ти ще страдаш ЗАПОМНИ !!!

Припев:
Между нас всичко свърши
и духът ми се прекърши
сама останах за пореден път
защо животът е такъв?
И ето отново всичко свърши,
а това напълно ме довърши
сама останах за пореден път
защо животът е такъв?

Наранихме се това е ясно, но
от любовта няма нищо по-прекрасно
самотна заровена в спомени сега
за тебе тези сълзи лея
за теб момчето за което живея
прости ми ти и погледни в моите очи
кажи какво виждаш ... там има само сълзи

Припев:
Между нас всичко свърши
и духът ми се прекърши
сама останах за пореден път
защо животът е такъв?
И ето отново всичко свърши,
а това напълно ме довърши
сама останах за пореден път
защо животът е такъв?