Гледай видеото
Оригинален текст
Смърт вещае, път чертае, надалече.
Черна орис днес дошла е, да я отведе.
Нощ ридае, сън не знае, ден будува, за
последно брат със сестра се сбогува.
Не плачи за мене братко, мене не
жали, името ми само с обич споменувай ти.
Със сълзи не ме изпращай, затворя ли
очи, ориста си съм надвила, птица съм с криле.
Хубостта ми невидяна, младостта ми, не
живяна, кой прекърши бисерните дни?
Участ зла ли ме обрече, в жертва да
даря, чужди грехове с живота, свой да заплатя?
Не плачи за мене братко, мене не
жали, името ми само с обич споменувай ти.
Със сълзи не ме изпращай, затворя ли
очи, ориста си съм надвила, птица съм с криле.
Брат и тихо рече, очите ми изгори, да
не виждам вече, как баща скърби.
В гроба мила сестро, сърцето ми вземи, да
не чувам майка, молитви как шепти.
