Гледай видеото
Оригинален текст
Някой в съня ми от теб ме пропъжда.
Лягам си твоя, събуждам се чужда.
Другото свое аз не ми пращаш.
Идва ден, спираш да ме прегръщаш.
Крещиш на сън и се проклинаш, че любовта ни е война
с мълчание деня наказваш, врагове сме през нощта.
Бълнуваш ме и те проклинам, че и наяве е така
с мълчание нощта наказвам любовта ни е война, но до кога?
Пияни от злоба жестока прокоба.
От стара вражда да измисляме нова.
Черно - бял този сън се повтаря.
Deja vu ден и нощ ме затваря.