Гледай видеото
Оригинален текст
Стани, девойко,погледни дали не са е совнало.
Далече бях, но върнах се обратно,
за да ти е ясно, ще ти го разкажа бавно.
Под небето мътно, необятно омразата създадена е, за да ти е гадно.
Сам родих се. Помниш ли плача си? Чиста някога душа, сега умри в срама си.
Никой не ти ще усмивката,искат кръвта ти. Приятелите истински са само зад гърба ти.
За живота очите ти са слепи, хората са просто лъжи облечени в дрехи.
Мечтите ни отлитат, щот са леки, душите ни са вечни, телата ни са крехки.
Знаеш кой си, обаче те не знаят, в лицето ти ще плюят и ще лъжат, и ще мажат.
Нека крият, но очите им ще ти покажат. Знам това, което те не искат да ти кажат.
Стани, девойко,погледни дали не са е совнало.
Искай малко по малко, искай всичко, вземи цялото.
Дадох ти сърцето си, сега ми искаш тялото.
Давам го на теб, едно ми е одеалото.
Двама сме, а виждам себе си в огледалото.
Студен като желязо, без грам мисъл, ще ме запомниш с това, което съм написал.
Чух някъде, оръжието не убива хора. Играчка в ръце на хора, които убиват хора.
Клик,клик.
Няма изстрел. Не теб, себе си съм взел на прицел.
Теб обичам, мене си мразя.
Не можеш да ми направиш това, което сам ще си направя.
Затова здрасти, чао, довиждане и сбогом.
Ще се оправя, всичко хубаво желая на теб, докато Джак ми пълни чашата в рая.
Стани, девойко,погледни дали не са е совнало.
