Оригинален текст
Разпилей ме ти цялата
Той спря до мен, повика ме и вятъра
косите ни оплете във кълбо.
Повярвах в миг във любовта, във святата,
във живата и вечна любов.
Но вятъра го грабна пак, открадна го
пак вятър глух и ни очи, ни звук
и пак сами със таз земя, грамадната,
и с вятъра и с никой друг!
Ветре мой, мой самотнико,
вместо него люби ме ти,
разлюлей пак живота ми,
с бури ме връхлети!
Ветре мой, не разбра ли ти,
двама с теб носим пролетта,
разпилей ме ти цялата,
като цвят по света!
Друг спря до мен, прегърна ме, а вятърът
прошепна ми с един забравен глас:
любов за миг ти дават куп приятели,
но истинска – само аз!
Ах, ветре мой, ревнивецо, тъгата ми
недей събужда от съня дълбок,
животът ми е пълен със приятели,
вселената – със много любов.
Ветре мой, мой самотнико,
в радост и в скръб люби ме ти,
разлюлявай живота ми,
вечно с мене бъди.
Ветре мой, не разбра ли ти,
двама с теб носим любовта,
разпилей ме ти цялата,
влюбен цвят по света!
Текст: Дамян Дамянов
Музика и аранжимент: Тончо Русев
Албум: Камино (1969)
участва в албуми: Невероятно (антология) (2015)
поп естрада