Гледай видеото
Оригинален текст
Пак ме среща нощта
във този град безлюден.
Черни клони над мен
танцуват танц безумен.
И студена луна
със облак се прегръща.
Аз на тази земя
все чакам да се върнеш.
Самотна птица полетя,
разряза тъмното небе
и то заплака от тъга
до моята тъга по теб.
Дано поне една сълза те спре
и те целуне вместо мен,
където и да си.
И ти, почувствал топлина,
ще потънеш във нощта,
а отдалеч една жена
ще звъни от самота
и може би към нея ти сега
ще протегнеш ръце
в безкрая.
Черни клони над мен
танцуват танц безумен.
Спи града уморен,
а аз в нощта се лутам.
Самотна птица полетя,
разряза тъмното небе
и то заплака от тъга
до моята тъга по теб.
Дано поне една сълза те спре
и те целуне вместо мен,
където и да си.
(×2):
И ти, почувствал топлина,
ще потънеш във нощта,
а отдалеч една жена
ще звъни от самота
и може би към нея ти сега
ще протегнеш ръце,
където и да си.