Влез Регистрация

Скрий

Забравена парола

Забравена парола? Въведи твоят e-mail адрес и ще ти изпратим link, с който да създадеш нова парола.

Назад

Затвори
Кристина Димитрова

Кристина Димитрова

Обичам само теб

Адреса на видеото във Youtube, Vbox7 или Vimeo

Оригинален текст

Аз обичам само теб,
единствено със теб,
с теб се чувствам най-добре.
А ти, обичаш ли ме ти,
това ми покажи,
кажи обичаш ли ме ти?

Живеех до сега съвсем,
съвсем,съвсем сама и мислех,
че така за мен ще бъде най-добре,
но ти се появи, пред мен нов свят разкри,
зпълнен със мечти и вече ясно виждам, че..

Аз обичам само теб
единствено със теб,
с теб се чувствам най-добре.
А ти, обичаш ли ме ти,
тогава го кажи,
кажи обичаш ли ме ти?

Едно само запомни,
за мене си само ти,
и знай, че в трудни дни до себе си ще имаш мен.
Няма вече мъка и тъга,
няма да усетиш самота,
помни, че от сега едно ще чуваш всеки ден.
Аз обичам само теб,
единствено със теб,
с теб се чувствам най-добре.
А ти обичаш ли ме ти,
тогава го кажи,
кажи обичаш ли ме ти?

Ще се покрижа всичко без проблеми да върви,
за мен най-важни винаги ще бъдем аз и ти,
не мога да ти обещая вечността,
но няма начин да не ти призная тук сега, че..

Аз обичам само теб,
единствено със теб,
с теб се чувствам най-добре.
А ти, обичаш ли ме ти
тогава го кажи,
кажи обичаш ли ме ти?

Аз обичам само теб, само теб обичам,
няма как ,аз не мога да отричам това, което вече много ясно си личи,
Аз принадлежа на теб, а на мене ти?
Можеш да разчиташ ти на мен по всяко време,
любовта никой не може да ни я отнеме,
особено, когято тя е в моите ръце,
вече знаеш с теб се чувствам най-добре.
Най-добре не е зле, но откъде мога аз да знам какво изпитваш ти към мен въобще.
само знам, че даже никаква не си до мене, аз оставам съкрушен от тебе,
никой друг идва ми да полетя когато ти си тук
аз не знам какво се случи точно между нас, но знам, че..

Аз обичам само теб
единствено със теб,
с теб се чувствам най-добре.
А ти обичаш ли ме ти
тогава го кажи
кажи обичаш ли ме ти?

Текстът е добавен от VLADO_M

естрада
Зареди коментарите

Още текстове от Кристина Димитрова