Гледай видеото
Оригинален текст
Тя закъсня, пак закъсня, в опушен бар сред тълпа мъже,
сама в нощта побягна тя в града голям, настръхнал, ням.
Няма край, няма край, няма край, няма край, живота тъп се повтаря безкрай,
от боклук на боклук, с боклук до боклук разбира че тя ще се махне оттук.
Припев:
Реши ще напусне днес гадния град, ще изрита тя болката вън
и ще срещне там в другия свят сладък живот като на сън.
Тя влака взе, взе влака тя без цел, без план, без път избран,
остави тя бележка там: "Не съм у нас, къде съм, не знам?"
И сълзи, и сълзи, и сълзи, и сълзи, катранен дъжд от сълзи пълзи,
после смях, после смях, смях, после смях, да няма тя свой път назад.
Припев:
Обича тя и мрази тя, но се размина с любовта,
добър е Бог и тя реши, ще почне нов живот.
И пристигна тя със своя влак в безимен стар град, непознат,
да срещне тук добрия мъж, оказва се той пореден мръсник.
Лъга той, лъга той, лъга той, лъга той, лъжец като филмов лош герой,
плака тя, плака тя, пак плака тя, градът беше друг, но от кал света.
Обичах аз и мразих аз, но се разминах с любовта,
къде е Бог, добрият Бог? Или измама си живот.
И тя реши: "Ще напусна днес гадния град, ще изритам пак болката вън
и ще срещна там в другия свят сладък живот като в съня."
Сладък живот като в съня, като в съня, като в съня.