Още до мен

Защото беше тука до мен, а сега те няма,
защото каза тука ще бъда, но не остана.
И защото ти ме държеше, за да не падна,
а сега не искам даже да мисля за тва да стана.

Чувствам се всякаш сърцето ми е лед,
което се разтапя само от мисълта за теб.
И не мога вече да се правя, че всичко е наред,
остават спомените, не мога да продължа напред.

И бягаш, не казваш, сълзите говорят - искам те още до мен.
Писна ми без теб да минава поредния ден.
И нямам време вече, трябва да тръгвам, стига така
и казваш, че искаш ме, няма какво да направя, времето спря.

Щяхме всичко да го правим заедно помниш ли,
тъй като гледам, едва ли.
Започнахме всякаш със клечка кибрит,
но всичко вътре във мен се запали, и казва ти,
че ще бъдеш до мен, но си тръгна,
а сега се правиш, че забрави.
Всичко исках да бъде наред и ти се молех,
а ти просто тъй го остави.

Казваше ми да забравя, когато звъни да затварям,
и казваше искам така, но нямаше как така да направя.
И съжалявам, че няма промяна, и грешка ли е да те пазя,
в сърцето ми там където, остава винаги празно накрая.

И съжалявам, че не дадох тва дето трябваше,
съжалявам, че не бях този, на който се надяваше,
толкоз близо те чувствах, даже и като те нямаше,
но всичко давах даже и като нищо не ми оставаше.
Усмивката на лицето ти всичко в мене изгаряше,
винаги до тебе бях, колкото и да бягаше.
Добре ли си се чудех, винаги щом ми затваряше,
всичко тва само щото погледа ти ме разтапяше.

И бягаш, не казваш, сълзите говорят - искам те още до мен.
Писна ми без теб да минава поредния ден.
И нямам време вече, трябва да тръгвам, стига така,
и казваш, че искаш ме, няма какво да направя.

Казваше ми да забравя, когато звъни да затварям,
и казваше искам така, но нямаше как така да направя.
И съжалявам, че няма промяна, и грешка ли е да те пазя,
в сърцето ми там където, остава винаги празно накрая.

Винаги празно накрая.