Оригинален текст
Живееш все едно насила и пак си плакала,
душата как ти се е извила, от страх измръзнала,
не знаеш как ужасно искам утеха да ти дам,
какво че трябва да си с онзи,
не си щастлива там - не се завръщай там!
Припев:
Какво ще кажат хората, не мисли за това, а за теб помисли!
Болеше ли ги хората, когато знаеха колко те боли?
Какво ще кажат хората, не мисли за това- с мен остани!
И грешна да е любовта, нека аз платя греховете ни.
Ще те науча да се смееш, да спиш спокойно пак.
Ще видиш как е да живееш в обич- не в страх.
И даже пак по любовта ни да хвърлят камъни,
завинаги ще съм до тебе - ела ме прегърни, ела ме целуни !
Припев:
Какво ще кажат хората, не мисли за това, а за теб помисли!
Болеше ли ги хората, когато знаеха колко те боли?
Какво ще кажат хората, не мисли за това- с мен остани!
И грешна да е любовта, нека аз платя греховете ни. / х 2