Гледай видеото
Оригинален текст
Живееш все едно насила и пак си плакала,
душата как ти се свила, от страх измръзнала.
Да знаеш как ужасно искам утеха да ти дам,
какво че трябва да си с онзи, не си щастлива там, не се завръщай там.
Припев:
Какво ще кажат хората, не мисли за това, а за теб помисли,
болеше ли ги хората когато знаеха колко те боли?
Какво ще кажат хората, не мисли за това, с мен остани
и грешна да е любовта, нека аз да платя греховете ни.
Ще те науча да се смееш, да спиш спокойно пак,
ще видиш как е да живееш в обич, не в страх.
И даже пак по любовта ни да хвърлят камъни,
завинаги ще съм до тебе, ела ме прегърни, ела ме целуни.
Припев:(x2)