Гледай видеото
Оригинален текст
Припев:
Не зная как, къде, защо любовта е страх за мен.
За мен е страх и но защо - как искам да съм в нейн плен. Къде е тя, защо я няма, а дупката е вече яма.
Искра загасна, болка бясна погълна сянката прекрасна.
Не знам как, не знам защо, не знам защо ме питаш кво,
но знам, че искам да съм с нея и не ме ебе защо.
Слушам ги, слушам тях, слушам хора всеки ден -
те говорят за любов, а любовта не среща мен.
Всеки ден в търсене на нея, и даже външно да се смея дупката в мен ме кара често да копнея, за нея -
къде е тя, защо я няма -
щом клепачите ме предадат я виждам в красота обляна.
И после бум - изстрел точен пак куршум.
Събуждам се обвит в ноща, а тя я няма изчезнала без шум.
Надежда вече няма. Последната искра загасна -
тъмнината грозна пак погълна сянката прекрасна.
Целувка истинска и страстна, но само в блян, а аз съм сам,
в самота облян. За много грешки ме е срам, но знам,
че сам съм се родил и в ковчега пак ще бъда сам.
Припев:
Не зная как, къде, защо любовта е страх за мен.
За мен е страх и но защо - как искам да съм в нейн плен. Къде е тя, защо я няма, а дупката е вече яма.
Искра загасна, болка бясна погълна сянката прекрасна.
Не очаквам да ме разбереш, да знаеш през какво съм минал, колко сълзи съм излял, за да стана тва, което слушаш днес.
И без да забравя кво е скапан стрес, не загубих даже капка чест.
Живеем в два, два съвсем различни свята -
грозното го знам добре, но в теб намирам красотата.
Ако търсиш в мен парата, другото на заден план,
ще ти кажа да го духаш - по-добре да бъда сам.
Ето там - там навън - с мойте хора - тва съм аз -
силен блясък в очите, в ушите силен бас.
За да бъдем нас, не ни трябва просто късмет -
трябва ти да вярваш в мен и аз ще вярвам в теб.
Искам теб - не ми пука кой какво мисли за тва,
за мнението на някой друг не давам пукната пара.
Лягам сам и знам, че сам пак ще бъда на сутринта.
Кажи ми щом не знам какво е как да вярвам в любовта?
Не знам - ако си до мен сърцето ще си дам,
но все по-малко търсят него - трябва в джоб да си голям.
Да го духа парата - на думи всеки е богат!
Аз съм сам и сам оставам - да го духа скапания свят!
Припев:
Не зная как, къде, защо любовта е страх за мен.
За мен е страх и но защо - как искам да съм в нейн плен. Къде е тя, защо я няма, а дупката е вече яма.
Искра загасна, болка бясна погълна сянката прекрасна.