Вързан

Доста неудобно ми е да си призная,но то е факт!
Снощи,пийнах повечко и съм се напрайл на примат.
И докато съм се прибирал,като куче пиян!
Явно съм паднал уповръщан външно в някав брашлян.
Въртял съм се,кат пумпъл,а насам,пара-натам!
И колко време лутъл съм се в тоз брашлян не знам,
но накрая съм разбрал,че да стана съм неспособен,
изтормозен и напукан в брашляна съм заспал!
Събудих се в тъмна стая вързан,окован!
Място смеска между Диян Бекин и Аскабан.
Бях завързан толкоз дълго,че дланите ми кървяха!
Нещо,кат Исус на кръстта направо протрити бяха!
Спряха да пулсират вените ми!
-В тъмнината някой диша!
"Кой си ти?" Извиках аз,а пък той се смее пича.
Как смееш да ми се смееш и,да се глезиш?
-Кой си ти?
-Аз съм Люба Кулезич.
-А не с к`во заслужих тоя кошмар?
Какво направих толкоз грешно да заслужа тоз пияр?
Бих си прегризал артерията с двата предни зъба,
но само не да ме разпитва старата Люба!
Изведнъж прожекторите се включиха и едва ли не,
оказахме се в студиото на нейното предаване,
а тя срещу мене озъбена,като вампир,
аз съм вързан за стола,не мога да дишам дори!
Бързо обходих с поглед помещението,
търсех хапче с отрова да се свърши общо-взето!
И така се оглеждах наплашен,като хлапе,и изведнъж чух:
"Ефир,след четири,три,две"
Да бях умрял в брашляна щеше да е по-добре!
Извинявай Графе,Криско,Поли явно ще се мре!
Поживях,попях,но явно грешник черен аз съм бил!
Мрачен ще е за мене тоз иначе слънчев Април!

Припев:
Искам да се отърва,
но едва ли ще е тя.
Този път ще ме ебът!
Щот съм вързан,вързан!
Искам да се отърва
и превивам си гърба,
но на тясно съм и май съм вързан,вързан!

Двайсет пъти,съжалих за всяка своя лоша дума,
кат пирон в сърцето ми беше всяка дума на Люба!
И кимах на въпросите й провокативни.
Жив от тук нямаше как да изляза!
-Живота сив ли е?
-Не знам,но помня к`во направи тя с Лош Мс!
Гледай интервюто и с него,ако не си!
Направо го разпарчатоса с движения плавни,
пускаше от майтапите си дето не са забавни!
И се смееше сама на тях,направо неиздържам!
Само,като си представя,свършвам,
но не от кеф,а от страх!
-А ти от страх свършвал ли си питам?
-Най-вероятно "Не"
Защото е невъзможно,няма смисъл!
Значи смятай колко страшна е Люба и грях,не грях
си признавам,че направо пред нея свърших от страх!
Няма майтап,а бях се толкова здраво завързал!
Тя се канеше на среща ми,злоратсваше!
Приклещени,краката ми напипака оголена жица.
"Ще се самоубия" Казах си,като прелетна птица!
Кацнала на необесопасена жица в Сибир
Ще се опържа с високо напражения в ефир!
И за последен път помолих,
за прошка Криско и Графа,и Миро,и Поли,
и прегърнах жицата с двата си крака!
-Поли.
Събудих се одрайфан в брашляна!
Било е сън,няма жица,няма я старата дама!
Аз съм жив!
И съм тук!
И си плувам в повръщаното!
Хората минават и ме гледат намръщено,
но аз ще се изправя и се връщам към вкъщи,
но явно няма да е лесно!
Брашляна ми се оплел,около пръстите!
Явно съм се въртал,докато спал съм!
Аз съм вързан,но с брашлян и явно затова такъв съм!
Сънувал съм!
А т`ва където исках прошка-тоя,оня "Нека си остане между нас!"
Пиян съм бил,не помня!
И така,като цяло си връщам думите назад,
но все пак ми беше приятно!

Припев:
Искам да се отърва,
но едва ли ще е тя.
Този път ще ме ебът!
Щот съм вързан,вързан!
Искам да се отърва
и превивам си гърба,
но на тясно съм и май съм вързан,вързан