Ден за ден

И този ден е пак пореден ден,
а пламъка като извора пресушен,
той бавно тлее и угасва пак студен,
умира и се ражда всеки шибан ден.

Може би приемам доста трудно доста неща
и може би живея ден за ден просто ей така.
След 3 години ще съм друг,щото времето променя-да!
Ден за ден,блед съм от Коледа до Коледа,
може да съм прав може да греша,
може да приемам грешките на сън само докат' спя,
може да съм лоялен,но може и приятел да съм изиграл
или просто да съм путка номер 9 на шибан кавал.
Нали бе кавал?Какво си се усмял?
Ся' кажи ми,че позирам после кажи че снега не е бял!
Лъжец,молец,ще те изям,кой си ти,а кой съм аз,
може да си чувал от тук от там.
Качвам планината пеш,а не със колата,
бе мадафака,обърнал резбата,стоиш и ме гледаш.
За мене силния вятър е просто пореден тест
и ако ти си баирче със храсти,здрасти!
Викат ми Еверест,не ти отдавам чест,
невесто,няма ресто,за мене и теб е тесно,
нема место,виж в очите ми глада,
ще разцепя света и ще си наема адвокат за защита в съда!

И този ден е пак пореден ден,
а пламъка като извора пресушен,
той бавно тлее и угасва пак студен,
умира и се ражда всеки шибан ден. ...(х2)

А кой бях вчера,кой съм днес,кой ще бъда утре?
Въпрос със интерес,шибан стрес във моето ежедневие,
като ухапани от песен пея със пес,
със тесно място за паркиране на паркинг.
Маневриране с инфаркт получавам загар,
от простотията забъркваща знака "ти пропусни тапака",
и толкова задръстен се чувствам,че ще се пръсна
и толкова съм унижен в поредния си ден от
хората около мен и ще се издрайфам не в леген,
а в лицата им със образа на шибаните ми жени,
а техните пороци ги превърнаха в мишоци,
големи и тъпи мераци да станат юнаци в хареми.
Как се получава тоя дисбаланс във вселената,
от понеделник до неделя да не съм качен на сцена,
години наред оправям градини,бахти схемата,
кръвчица не ми остана да се движи по вената.
Знам предавам се понякога,но изправям се,
депресирам се,не знам къде намирам се,
надявам се че ще намеря гаечен ключ
със който ще поправям се като антивирусна.

И този ден е пак пореден ден,
а пламъка като извора пресушен,
той бавно тлее и угасва пак студен,
умира и се ражда всеки шибан ден. ...(х2)