Кратка автобиография

Понеже никой не си е намерил времето на пътя,
сега ще ви направя резюме.

Родих се във един много горещ Понеделник, още продаваха от ония цигари, к'ви бяха ? Мелник ?
В един часът на обед във най-кучешката жега, съм поел кислород и от тогава ей ма, ей ма...
Майка ми видяла зор с голямата ми глава. Напъвала горката, а аз запънат се държа за карантиите й вътре и отказвам да изляза, ..
..ама няма да забавя напуснах на майка ми таза.
Още от първият ми дъх здравето ми се взе, в майка ми - 37 градуса , в стаята - 50 ! Потен, ..
.. кървав и полузадушен в пъпната си връв си казах аре квот такова, какъвто съм си такъв !
Нарекоха ме Владислав, владея
славата сръчно, срамното е че съм кръстен на дядо ми Вълчо
и точно к'ва е връзката ми е трудно да обесня ама най-вероятно е било за да
звучи по така...
Произлизам от род на потомствени алкохолици, цирозата изпонатръшкала дедите ми до един и..
в старата семейна кооперация тема е била
цената на гроздето и колко захар да вземат.
Интелектуалният пробив усъществил баща ми на 5, когато техните го сварили да чете Хамлет
и всички в блока го гледали като изкопаемо
нормално щом основната им ценност бил казанът с боб...
Та от тогава сме интелектуалци. В ранното си детство съм страдал от липса на калций.
Наще са ме водили по всевъзможни
кръжоци, по солфеж, рисуване, танци, частни уроци.
Майка ми мечтала да стана човек на изкуството, ама аз бастун в главата ми пространство пусто, гьол.
Дай ми само топката да ритам, футболист ще ставам с двата леви крака на артрита.
В първи клас на празника на буквите актьор, първият ми публичен позор.
И не знам що
в тая гавра с театралния пламък на мене отредиха да играя буквата ер малък("ь").
Да не се казвам ьладислав бе майна, т'ва не могат да го изговорят даже в Украйнаи е доста показателно, че във фото албума съм закичен с буквата с която не почва никоя дума, ей!
Ей, аман си казах братко, образованието ми в същия дух продължи си глатко
в осми клас счупих училищен рекорд, късмет за най-много двойки по един и същи предмет.
Така разбрах, че няма с к'во да блесна и една вечер една мисъл в темето ме тресна

викам си така и така няма да ходя в Алма Матер,...
...ми що не взема пък да стана рапер ?

И ?
Станах... рапер и половина.

Раперите ги пише още в библията... Да.

И О, Чудо !
Светлина във моят живот преквалифицирах личността си в гангстера Керанов.
Направих песен за престъпноста във Стара Загора, смятай какъв идиот направо не знам как съм живял сред хора.
А пък Стара Загора, що се отнася до престъпността, е в родината ни едно от най-спокойните места
и зат'ва има статистика, но аз съм си смел и тая статистика явно пък не съм я бил чел.
Прякорът си от тогава няма да споделя, щото из нета още носи си безсмъртната творба на един
изстрадъл от превратностите на живота мафиот, 14 годишен турбо идиот.
И почнах да раждам едни змии и гущери, и на сцена излизах с едни дънки излющени,
... а бе рапер та дрънкам за мене просто няма рамка всичките потулвах ги или ги хуках на мамка.
Рап кариерата ми както сещаш се отлично придоби изражение леко апокалиптично.
И слава богу, че баща ми не го тресна инфаркта от мойте поетични напъни изящни кат' едра шарка.
Защото колегите му из нета ги намираха, и му ги цитираха, и ми се присмиваха,
и го депресираха, и от смях умираха, но гаврите странни защо пък мен ме мотивираха.
Противно на всички прогнози извадих късмет и ме приеха
да следвам в елитен университет.
И някак обстановката в къщи се поуспокои, как ме изпра на наука е трудно да се обясни.
Но ей ма на, вече съм една софийска хаймана.
Горе-долу съм с акъла си на 21.
Мъча се да ви се впиша в полезрението, винаги готов да ви вгорчавам настроението при нужда, евентуално ...