Има ли време

Един живот не стига,за да бъдеш добре,
един живот не стига да направиш нещо от сърце,
дали си струва да се боря, да гледам ли напред,
дали има смисъл да говоря,дали да съм до теб,
обръщам се назад и правя равносметка,
поглеждам,оплашено и виждам много тъжна гледка,
за какво съм живя,и каде са ми мечтите,
каде отиде слънцето,защо са черни дните.
Да остана тука или избягам на далече,
уморих се от всичко,няма нищо смисъл вече,
дали в тялото ти пулсира моето сърце,
дали когато кажа "Сбогом" нещо в мене ще умре,
днес моята мисъл лети към онзи мик,във онзи час,
във който аз открих че ти си всичко,мое второ аз,
не искам да се будя от красивия сън,неискам,
аз да бъда вътре а ти да бъдеш вън.

Днес пак те питам,искаш ли аз и ти,
аз губя за теб и чакам дъждовния ден,
Да ме намериш спомен от болка,
и да се развихриме тихо в полумрак.
Има ли време за да се търсим,
да се докоснем без силен рефрен,
искам да мога да те запазя,
безсмислено любовта само в мен,

А в твоята душа буреносен облак,стой
когато се докоснах до тебе това не беше ти,
ръцете ти по-студени от леда,тогава бях наивен,
пленен от твоята красота,
един миг от живота си на тебе подарих,
един прекрасен миг в който самотата победих,
дали просто сънувах или фалшиво се надявах,
когато всяка вечер идвах и при тебе оставах,
безсмилесни са думите и всичките лъжи,
когато нашата любов ти ан друг е подари,
Да простя не мога и не искам да прощавам,
да си тръгна немога, но не искам да оставам,
твойте сълзи бяха мой дълго време,
моята любов сега за теб е много тежко бреме.

Днес пак те питам,искаш ли аз и ти,
аз губя за теб и чакам дъждовния ден,
Да ме намериш спомен от болка,
и да се развихриме тихо в полумрак.
Има ли време за да се търсим,
да се докоснем без силен рефрен,
искам да мога да те запазя,
безсмислено любовта само в мен. (х3)