Оригинален текст
Как страшно прозвуча
А беше млада, в апогея свой
Татяна, Мими, Виолета, Чо-Чо-Сан
Япония, Русия, в път далечен те зовяха.
А беше млада, в апогея свой
Самотна в пътя необятен
Ефирът вечно теб зовеше.
Небесата те приеха в прегръдка овъглена.
Онемяха в миг смълчани дървесата.
Вятърът прекършваше мъглата,
А беше час злокобен, мрак.
Пътят свой неземен извървя ти.
Образи величествени превъплъти.
Поличба зла прокоба те споходи.
О, как заби се самолетът в миг.
Връх Сакра обгази необратимо.
Астрален знак в час злокобен, зъл злодей
И писъците чу ги, кой ли...?
Драга Мачуганска