Гледай видеото
Оригинален текст
До болка преброждам нощите жалки,
от скитане даже и мрака боли.
В сърцето се раждат трепети малки,
с "Обичам" се моля нощта да прости.
Живея достойно с моята Вяра –
мразя да грабя чужди мечти,
искам да бъда с Любов - незабрава,
никога спомен и грешни сълзи..
Потъвам до дъно, плача, умирам,
тайно изплаквам всички сълзи,
болката нощем в ръце я събирам,
пиша, разказвам... Крещя със "Прости!"..
Всичко и нищо във нея събличам,
нощем приспивам я страстно до мен!
Тази Любов – с Любов я обличам,
пазя я скришом - скрита във плен...
Бавно умирам с милион откровения,
пия от мъка любовни сълзи,
трудно заспивам от женски съмнения,
все съжалявам и моля "Кажи!"..
Кой ще попита има ли чувство?
Кой ще повярва на всяка жена?
Тя – Любовта е велико изкуство!
Вярвам във нея – аз съм това!
каТЯ