Оригинален текст
(Капитана)
Бавно залязва луната
Отива си нощният хлад
И тъй се разсейва мъглата
Разкривайки пътя зъбат
Път прокълнат и без име
Погълнал стотици души
Застлан е отвсякъде с тръни
Човешки надежди руши
А тръните чакат да впият
Жилата си в нечия плът
Клетник самотен проплаква
Че дълъг е трънният път
Самотен безумец поел е
През тръните с боси нозе
В полянката в края на пътя
Да сложи самотно сърце
(Op.Prod)
Песен се носи над пътя
Пропита с горчива тъга
И гарвани хищно се реят
Рисуват прокобна дъга
(Бат Радо)
Души прокълнати проплакват
Със кървави гъсти сълзи
„Безумен клетнико бягай,
По пътя назад се върни“
Безумецът бавно пристъпва
Облечен във тръни безброй
Кръвта му бавно се стича
И тъй се превръща в порой
Тъй изчезват мечтите
Посипани с тръни и кръв
А клетникът сляпо ги гони
Нагазвайки в тръните пръв
Полянката в края на пътя
Потъва бавно в нощта
И безумец в тръните ходи
Че туй е човешка съдба
(Op.Prod)
Песен се носи над пътя
Пропита с горчива тъга
И гарвани хищно се реят
Рисуват прокобна дъга
