Оригинален текст
(Капитана)
Понякога думите липсват...
във края на всичко се губят,
а моливът заедно с листа
копнеят сега да се любят...
Ще търся по улици грешни,
очи ще затворя във спомен...
Къде ще е нашата среща
в света ни жесток и огромен?
Аз твойта врата ще отворя,
със твойте мечти ще пристигам
и там ще потърся опора,
но няма от сън да те вдигам...
Не чуваш ли, раждат се думи,
а завист пред тебе ги хваща,
но те са красиви и луди,
не искам на друг да ги пращам...
(Бат Радо)
Животът ни е пясъчен часовник.
Отмерва с пясък нашите мечти,
А времето като ленив чиновник
брои зрънцата с хиляди очи.
Врата подир врата и праг след праг
се лутаме във лабиринта от неволи
и рядко някой си чудак ще се запита:
За какво ли?
Но всички продължаваме наежени:
„Упорство на никой не вреди.”
Докато някой друг не забележи:
Оттук сме минали преди.
И в миг усещаме, че вече
за пътя няма със кого да спорим.
Приятелите ни са тъй далече,
залутани в безкрайни коридори.
