Гледай видеото
Оригинален текст
"Залезът бавно денят стопява, така и младост с песен минава,
сърце не спирай, пей докато можеш, за нищо минало недей да жалиш.
За всички които живеят с песните ми."
Тук на село аз пораснах и не знаех друг живот,
в душата все неволи, черна работа и пот.(x2)
Като малък все си спомням под лозата вечерта,
може хляб и сол да има, но си лягах с песента.(x2)
Помня беше късна есен, сам на мама споделих,
ще отида аз далеко, да се скитам по света.
Ще отида аз далеко, може майко да сгреших.
Всичко сам и Бог ми даде, от сърце благодаря,
искам майко да се върна там под старата лоза.
Оня хляб не се забравя, още чувам песента.