Гледай видеото
Оригинален текст
Бях решил да се оженя, мама да не знае,
мама да не знае любе, тате да не чуе.
Аз ти купих бяла рокля, пръстен и букета,
а пък кръстника ми рече - Туй ти е късмета.
Пустата му сватба наша щеше да е тайна,
но пък как да се венчееш никои да не знае.
Тръгнахме да се венчеем, всички ни видяха,
цяло село се събраха и хоро играха.
Та затуй кога се жениш покани сватбари,
нагости ги, почерпи ги, туй да им остане.
Всичко друго ще отмине, ще се позабрави,
сватбата остава спомен, да сте живи, здрави.