Оригинален текст
Рано ранила Велика мари, рано ранила, станала,(x2)
бяло си лице умила мари, шарени китки набрала.(x2)
Като вървеше пееше мари и си на пръсти стъпваше,(x2)
от де я зачу млад Стоян мари, той на Велика думаше:(x2)
„Гледам те бяла Велико мари, гледам те и ти се радвам,(x2)
мисли до утре, намисли мари, мене невеста да станеш.“(x2)