Гледай видеото
Оригинален текст
В прегръдките ти мамо раснах без да зная,
че от майчината обич няма по-голяма.(x2)
Колко нощи не си спала, колко си ми пяла,
от сърце си ме носила, а ти си ме родила.(x2)
Знам за спомен пазиш мамо, чергите тъкани,
на Великден ги наредиш празнично постлани.(x2)
Люляк бял пък ми натопиш в стая подредена,
ти като невеста млада, с много пременена.(x2)
Аз отдавна съм пораснал, ти пък остаряваш,
от душа ти се прекланям, казвам и повтарям.(x2)
Че от майчината обич няма по-голяма
и за всички грешки само майката прощава.(x2)
