Оригинален текст
Моят татко е работник, знам.
И ръцете му са груби, сили.
Виждам по челото има бръчки
вечер уморен се връща в къщи.
Във очите има скрита нежност
сякаш иска да ми каже нещо
"Сине, ти си малък. Ще пораснеш.
Здрав да си и вечно да ни радваш."
Нямахме дори чешма на двора,
пък живеехме като всички хора.
Малък бях, но радвах се на тата
с две ръце да уча ме изпрати.
Тате цял живот такъв остана
с чук в ръка и с дочена премяна.
Мама за вечеря все го чака
Той се чува още да си трака.