Гледай видеото
Оригинален текст
Седя на входа, стъпил върху изтривалка.
Десятка мара, сопол и запалка.
Чукам, отваряй! Да не изкуквам, стягай
багажа и бягай!
На зор съм, не се засягай.
Бачкам, но на всяка крачка усещам храчка зад гърба ми,
щото ги е страх от лика ми.
Не си авер, а си просто лицемер и е вредно да си мислиш, че нямам хабер!
Нито си първата, нито последната змия в градината ми,
обаче за езика раздвоен, щи счупя краката, имаш думата ми!!
Можеш да ходиш да ме гледаш наляво-надясно колкото искаш,
стига да умееш със счупени капачки зъбите яко да стискаш.
Аз готвачи не познавам,
дилъри непознавам,
наркомани не познавам
и показания няма да давам, прасе капиш?
Колкото и над мене да висиш,
обещавам ти - спокоен няа спиш!
Знаем, че не струваш и левче, и стотинка.
Познаваме те просто като жалка картинка!
Ти и твойте батки сте детска градинка.
Спираш ме за подпис, стойка и снимка.
