Гледай видеото
Оригинален текст
Искам те, има ли вече смисъл да го крия?
Ако е нужно, за теб готов съм да убия
Всеки казва ми това е грешка,
но престана да ми пука.
Кво мога да загубя? Само да спечеля теб.
Нека съм проклет - от ударите на живота ще те пазя,
нека ти покажа, болката расте -
в римите и микрофона намирах утеха,но вече не.
Кой съм аз, коя си ти - двама от съдбата принудени.
Актьори да играят роли, но боли ..
Губя се в очите ти, гласът ти е в ушите ми,
ръцете ти усещам ги .. бягам ли?
Във съня ми всяка вечер без да питащ нахално влизаш,
във сърцето ми оставаш, не излизаш,
ти си тази, заради която главата си залагам,
за теб дори душата си на дявола продавам.
Любовта във моята душа е една врата
но разбрах, че ти ключа за нея си била
паднах, но изправих се и продължих,
подарих на теб и този стих,вече няма да съм тих.
Нужна си ми. Да крещя ли?
Макар толкова далеч от мен,
близо аз те усещам всеки ден.
Капани много аз прескочих, с много други бях
какво ли още не видях, но без теб не виждам.
Звездите, луната, морето, зората,
болеше я душата, край на играта,
първи под земята - отворих вратата,
намерих жената, разтвори си крилата,
ти си ми в главата, усещам ти ръката,
галя ти косата, до тебе лягам си,
в очите гледам те както винаги, моя си
двамата сега хванати сме за ръце
нека напред да крачим, никой няма сила да ни спре
срещу този свят изправени удари приемаме,
но падаме, ставаме и продължаваме.
