Гледай видеото
Оригинален текст
Изгарям.. (х3)
Когато трябваше за себе си да се погрижа,
Светът поиска от мен да коленича.
Огънят в гърдите ми почти изгаснал беше
понеже непрестанно във душата ми валеше.
Щом спря сърцето ми още туптеше,
но усещането беше друго вече.
Лицето ми се смее, очите ми сериозни бяха,
блясъка им се изгуби, аз си знам какво видяха.
Кръвта кипеше като лава в мене е вулкана,
искам само враговете си да пратя в Ада!
Няма мир!
Няма любов!
Само тъмнина в студен и дълбок гроб.
Припев:
Изгарям отвътре..
Предполагам че ще съм така и утре.
Отказвам да падна,
но понякога неволята е коварна.
Изгарям отвътре..
Предполагам че ще съм така и утре.
Отказвам да падна,
но понякога реалността е гадна.
Никой не е безгрешен, напротив често грешим.
какво се случи с нашите бедни и изтезани души?!
Всеки нещо скрито пази от чужди очи и уши.
Това което ти скри отвътре ни разруши.
Този който се раздава винаги е длъжник.
Накрая крадецът вика: "Дръжте крадеца мръсник!"
При човешките отношения интрига значи тумор
Когато я разкрих за малко да получа удар.
Последният пирон в ковчега на доверивто,
няма кой да хвърли шепа пръст на погребението му.
Няма цветя, мили думи, нито пък плач,
далечината грачи гарван, пада здрач.
Кажи ми честно, мамка му не е ли красиво,
не е ли поетично, как го заровихме живо ?!
Не мога да дишам, имам нужда от кислород.
Имам нужда да се уверя че има Бог.
Боже мили, вярно е човекът е животно,
на много мерзости и подли гадости способно.
Човек не дава, човекът взима, човек убива
за удоволствие без реална нужда да има.
В пазвата змия, демон в монахиня,
фатално пристрастен към секс, пари и сила..!
Лежи и гледа тавана, но не заспива.
Признавам си, спомена за тебе ме разсмива.
Припев..