Ego

Jay:

Предполагам, че те излагам.
И става неприятно,
до тогава сети раздава за слава.
И обратно,
за слава сети раздава,
и става ли ве брат но.
Забравяш, че хората те забравят еднократно.
И какви ли ги вършиш,
че винаги бъркаш.
И нямаш идея как изглеждаш кога се правиш на мъж.
Лажесебе си, че даваш
всичко от себе си.
Белези сичките фалшиви да те питат добре ли си.
Еее после ходи и се оправдавай пред леля си.
Обвинявай се напук пред другите,
като бебе си.
Сега ядосан ли си,
и пак накозен ли си.
Зависи как го погледнеш,
малко да се напрегнеш.
После изведнаж сичко се свлича отгоре ти.
Сам си се затворил в стая,
и стената говори ти.
В интерес на истината,
истината и стигна
там докъдето миналото те издигна.
Толкова алчен, като се видим само мълчим.
Въпроса ми проси за теб отговора един.
Угодиха ли ти на приходите,
като тихо дете.
Седи и чака да довърша стиховете.

Припев:

Един момент на признание.
Отговаряй само с да и не.
Минута на мълчание,
във която видя ми се, че живота ти спря да тече.

MD Manassey:

Знам съществуваш и мислиш това за правилно.
Години практикуваш да бъдеш ти синче мамино.
Нахранено с кърма вкусна колкото блато.
Душевно дребно създание обезпечено със злато.
Мозъка ти се нуждае знай от спешна вентилация.
Смешна ситуация, погрешна анимация.
В която си помисли, че всичко ти идва грация.
Но истината, че се нуждаеш от инхалация.
Гравитацията те създаде, за да мой да падаш.
Егото ти създава крила, ама ша пострадаш.
Щото света не е в краката ти.
Краката ти миришат.
И сичките тея хора покрай теб нещо трудно дишат.
Не вървиш по водата, просто стъпваш по дъното.
Не минаваш през вратата а затваряш я в тъмното.
И попадаш в стаята кадето агнетата мълчат.
А ангелите на съдбата покрай теб кражът.
Не си картина на Пикасо, ти си пайжина в рамка.
Оплети с нея ласо и обеси се ти на лампа.
Но няма ти да липсваш дори на твойта мамка.
Щот в родилното мечтала да напрай с теб трампа.

Припев:

Един момент на признание.
Отговаряй само с да и не.
Минута на мълчание,
във която видя ми се, че живота ти спря да тече.

Керанов:

Стереотипите ми малко моно са.
Немога да те разпозная с твойте сто лица.
И диадема на кралица да си сложиш,
да живееш в столица.
В таз хранителна система си овца.
Ха бее блееш,
кога ще ти стрижеме вълната.
Сърцето ти неможе да го стопли микровълновата.
Гледаш от високо някаде от хълма.(да)
Отхапа ябълката на раздора, а погълна лайна.
И мислиш, че си доста над нещата.
Сигорен си кат тринайстата заплата.
А истината май е, че в чорапа под елхата.
Старецът избърсал си е задника и го нацапа.
И теб те чака трапа а той няма презкачане.
И след като се сгромолясаш,
трябва ли за теб да плача.(не)
Излез от нормата и гордо защитай своето мнение.
Самичък а не в отборно.
Недей да се хвалиш с това,
просто го прави.
И остави на тоя дет е отстрани да оцени.
И ще спечелиш овъжение, ако не за труда си,
то за това, че за каузата си заложил газа си.
Гласи си недей.
Хората не чуват крясаците,
нека гласът ти да бъде вятъра в лепите.
Оплети ги в мрежата си изтакана от логика.
Кът са правят на важни им вкарай тънка иронийка.
И ще видиш как навират си главите в газа от страх
Срам ги е защото това е ново за тях.
Мисля доста ясен бях.
Помисли си просто брат и прецени за себе си.
Дали относно тва съм прав.

Припев:

Един момент на признание.
Отговаряй само с да и не.
Минута на мълчание,
във която видя ми се, че живота ти спря да тече.