Гледай видеото
Оригинален текст
Летят последните таксита,
изтръпнали от нощния хлад.
И само вятърът ни пита
как заредихме с обич този град.
Но от целувки няма време
да проговорим и затуй мълчим.
А вятърът от нас ще вземе
за свойта песен дъх неповторим.
И няма да пропусне влюбен
да му прошепне нашите мечти,
които може да изгубим,
но аз без тебе и без мене ти.
Учудени ще чуем скоро
това, което крием в този час.
Щастливи непознати хора
неповторимо ще повтарят нас…
Летят последните таксита,
изтръпнали от нощния хлад.
И само вятърът ни пита
как заредихме с обич този град.
И няма да пропусне влюбен
да му прошепне нашите мечти,
които може да изгубим,
но аз без тебе и без мене ти.
Учудени ще чуем скоро
това, което крием в този час.
Щастливи непознати хора
неповторимо ще повтарят нас…
Текст: Матей Стоянов
Музика: Александър Бръзицов
Аранжимент: Константин Цеков
Албум: Манекенът (1991)