Гледай видеото
Оригинален текст
Манекен
Стар тротоар и витрина
и зад стъклото – манекен.
Все тъй стои със жест застинал,
без да примигва в света, и се вглежда във мен.
Някой му е облякъл сив балтон,
дреха от вече минал стар сезон.
Хора край него бързат, той е там,
там, зад стъклото, сам, винаги сам.
Припев: (×2)
Всеки ден
със надежда спотаена
чака мен,
чака тебе манекена.
Търси той взаимство
и човешка близост
в този свят.
Виждам ръцете бледи от картон,
вечер той цял облян е в бял неон.
Тихо градът заспива, той е там,
там, зад стъклото, сам, винаги сам.
Припев: (×2)
Всеки ден
със надежда спотаена
чака мен,
чака тебе манекена.
Търси той взаимство
и човешка близост
в този свят.
И човешка близост
в този свят.
Текст: Йордан Янков
Музика: Зорница Попова
Аранжимент: Данаил Драганов
Албум: Манекенът (1991)