Гледай видеото
Оригинален текст
Ако ще без ръце да съм няма да правя музика през пръсти,
черпя муза от безсънните нощувки вън от къщи,
замръзналите улици престъпни,
развъдник на достъпни проблеми,
коит' престъпиш ли си пътник.
Не разчитай на връзки,
често връзват се на възли,
и само с рязане показвам че на моя път си.
Топлите емоции топят ни,
кои води са мътни виждам с ножът във гърбът ми,
добре че съм с нагръдник който ножа не проби,
със затворени очи,
мисля за корените ми,
ей тва е любов,
а не някви престорени лъжи,
щото дори да сгафиме,
чакат ни с отворени врати.
Мамо нося ти пари за да оправим тия сметки,
не съм по пет дни с малолетни фенки по бесетки.
Израстнахме пред теб и знаем че не сме перфектни,
но сме истински на ужаси минаваме през пречки.
Вечерни мисли,
спокойно спиш ли,
мишена съм,
на този стрес,
защото съм лишен от сън.[x2]
В очите лъжливи не те поглеждам,
за другите си як но аз лично не те усещам.
Нищо не те съветвам просто вметвам че човек се заменя с нещо насреща,
винаги личен е боя,
въпрос седи зад завоя,
тоя живот дет' живееш сигурен ли си, че е твоя.
Щот' не изглежда така,
фалшив живот освен срамота и самота.
Виждал съм мой човек във ковчег,
правя подземен звук,брат, за да стигне и до теб.
Толкоз блед съм сред околните,
не са с чисти съзнания,
въпреки че се промиват с технологиите.
Цял живот помни отборните игри,
разграничавай волни от неволните беди,
има хора за отбора недостойни поради причината,
че доброволно правя долните злини.
А колкото до мечтите ни болкоуспокоителни,
биха помогнали с обиколките изморителни,
толкова въпросителни носят се във главите ни,
водим се по инстинкта ни,
животни сме във средите ни,
затва екип богомолки сме под петите им,
нещастно сплескани от законите наложителни.
Родни ръководители ще крият жетони,
докат' не ги подгоним с милиони патрони от заглушители,
ма мани тая тема направо не знам,
кат' гладувах ви нямаше,
ама сте тук като ям.
Заобграден от хора, но чувствам се сам,
тук съм капан сякаш в насрещното изпускам волан.
И идва сблъсака,
щото всички в различните посоки бързаха.
Доста хора вързаха на първата оферта да успеят в живота си,
за жалост бъркаха
Вечерни мисли,
спокойно спиш ли,
мишена съм,
на този стрес,
защото съм лишен от сън.[x2]
