Гледай видеото
Оригинален текст
В село се хоро извива, сред село, насред мегдана,
моми и момци играят, виком се виком провикват.
Само Никола не играе, не играе, не се провиква,
жално поглежда хорото, напълни очи със сълзи.
Той си залюби Петкана, Петкана мома хубава,
нейната стара майчица, тя я на него не даде.
Най си Петкана тя даде на други момък в селото,
сватба й днеска те правят, затуй се вие хорото.
Сега му лежи в сърцето тежка ми рана дълбока,
как ще забрави Петкана, как ще осъмне без нея?