Оригинален текст
Една бе мома Диляна с нейна хубост и младост,
от дето мине, замине, все ми е сърцата палила.
Минало малко, ни много, Диляна хабер получи,
да иде още, да види, в тая горна махала.
Там дето левент Димитър догражда чешма каменна
и на Диляна думаше: „Диляно първа изгоро.“
Дай да те любе съградя в моята чешма каменна,
когато мина, замина, все тебе любе да гледам.