Гледай видеото
Оригинален текст
Прочул се Добри болярин че имал тежко имане,
че си имал къщи високи, че имал златни каляски.
Не говори мале, от царя по-голямо, от царя и от везира,
хората думат, думат, хортуват, че се е чуло и разчуло.
Царят му хабер проводил, де ми е Добри да дойде,
та ми е поклон направил, на царя ръка целунал.
Я казвай Добри, на мен ти казвай, хората думат, хортуват,
от де ти твоето тежко имане, от де си станал болярин?
От де си станал болярин? Правичко ти да ми кажеш,
данъци да ти наложа, да плащаш, още доплащаш.
Добри си на царя отвърна: "Царю ле, царю честити,
като ме мене питаш да кажа, да кажа няма да лъжа."
Аз си имам девет синове и още девет снахици,
най-много имам малки внуци, тъй съм спечелих моето имане.
Царят на Добри дума продума: "Добро ле, Добри ти баш болярино,
иди си по живо, иди си по здраво и ти много здраве да носиш на твоите
девет Добри синове, на твоите девет снахици и още много на твоите внуци.
Да ти е халал твоето богатство, да ти е честито твоето имане,
аз ли съм царят, царят народен, имане имам аз е безкрайно, ала само и палати без челяд."
Сърце ми мене пълно и равно, душа ми царю богата,
тъй съм си станал аз си болярин, тъй съм спечелил имането.(x2)