Оригинален текст
Дойде време да ти кажа тези думи.
Разбирай ме както искаш, но за мен това е важно.
Ако искаш не ме слушай, ако искаш спри тази песен.
Да, спри я!
Но преди това помисли,
помисли дали не виждаш самия себе си в този текст.
Точно теб! Точно ти!
Оново с теб, приятелю, говорим си сега.
И за пореден път аз се опитвам на теб да обясна,
че в живота за мен са важни само няколко неща,
за които аз живея, за които искам да умра.
Да, съгласен съм с теб, че без пари не се живее,
но не е ли най-добре този който точно това умее.
Каквото и лошо и да става, той напред да продължава,
а не като всеки друг винаги да се оправдава.
Било му трудно да се бори, както трябва той за правда,
всичко останало тогава, пък и време не остана.
Ти за себе си реши, ще ли го правиш за пари?!
Че живота си лети и пък и времето върви.
И тогава всеки ден за мен ще като последен,
и всеки нов открит смисъл за мен ще е като пореден.
Пък и знам, че не бих забравил този мотив,
че преди вичко на света живота е несправедлив.
Припев:
И пак ли вървиш и виждаш края,
по пътя скован от мрачен лед?
Ти ме питаш на къде, но аз не зная.
За теб аз се моля. За теб!
Искам честно ти сега да ми отговориш на един въпрос,
той не е много лесен, но не и много прост.
Кажи ми колко приятели ти останаха сега
и колко от тях биха ти подали ръка.
Ето за това написана е песента,
за да мога да ти кажа тези няколко неща.
Че за моите приятели аз всичко ще дам,
че всяко обещание, което съм дал за тях
аз ще изпълнявам, както и те за мен.
Всеки скапан божи ден без лъжи,
без омраза, без да съм ранен.
И това ти пожелавам, и за тебе се надявам.
Няма да ти обещавам и вместо тебе да решавм.
Ти трябва сам да се бориш и сам да се оправяш.
Не на мен да се молиш и след това да прекаляваш.
Не аз ще те спасявам, не съм Господ да прощавам.
Нито пред самият теб аз ще те оправдавам.
Припев:
Тук сега ще стане дума и за моето момиче,
което щом намеря просто знам, че ще обичам.
Но мисля, не много лесно се намира тази жена
и за нея май, ще трябва отново сам да преровя света.
И все пак всеки човек има свой собствен шанс,
всеки сам трябва да нареди своя шибан пасианс.
А тя жената, аз знам,
че ще се появи като изгрева рано сутринта,
тя всичко ще освети.
Тя ще бъде моето минало, ще бъде моето настояще
и за нея тези думи аз пиша и и ги изпращам.
Ще я сънувам, ще ми липсва, ще я търся дори
и богат и в бъдеще за мен тя ще бъде моя свят.
Ето тези думи се надявам ти да разбереш
и нещо за себе си сам да отбереш.
Не мисли единствено за пари, едва ли биха те спасили.
Ще имаш доста неща, но доста биха те простили.
Припев:
И пак ли вървиш и виждаш края
По пътя скован от мрачен лед?
Ти ме питаш на къде, но аз не зная.
За теб аз се моля. За теб!