Гледай видеото
Оригинален текст
Вървя по мрачни улици скитам се самотен
Без да зная на къде ме води този дълъг път
А кошмарът в които се намирам аз и днес ме плаши
И ме кара да попивам страх със цялата си плът
Преди крепеше ме едва една искра надежда
Но тя угасна вече и превърна се кървава сълза
В която болката ми зловещо се оглежда
И на глас се смее пируваща над гибелта
на любовта убита Мъчително от нас
Задушена от скандали в които не получих глас
Самата тя е само егоизъм и злоба проклета
Насочвам пистолета към челото на поетa
Написал този кратък стих това съм аз
И пак без глас се моля аз на господ бог когото мразя
От деня в които се родих загубих вяра в него
Но сега го моля шепотно да ми прости
За всяка моя грешка спрямо теб
Макар да зная че сърцето ти сковано е в лед
И опитвам да натисна спусъка да сложа край
Но нещо пак ме спира и душата ми раздира -страха че няма рай
Припев: (Мимоза) (х2)
Няма рай във този свят
Само ад във които бродя всеки ден
А ти не си до мен макар и променен
Остана сам самотен във този сладък блян
Припев:
Като всеки стъпил на земята наша и аз съм грешен
Но търся винаги в миналото своята вина
Забулена от слепите очи на моето съзнание
Загубило представа за реалността
И търсейки причината за моите грешки жалки
Успях да се пречупя и във мене много аз да променя
Но ти така и не разбра че вече друг съм
И си остана същата студена самовлюбена душа
Която ме презира и не търси в мен доброто
Защото сляпа си оставаш ти за красотата
На цялата магия в която бяха потопени
Двата свята изградени от нашите изстрадали съзнания
Нямаш разкаяния за всяка подлост спрямо мен извършена от теб
И не спираш да прикриваш чувствата си и да се присмиваш
На моите сълзи стичащи се бавно от моите самотни очи
Които пак проклинат мразят и обичат името Христина
Уморен съм вече да се боря и реших да сложа на борбата край
Но момиче знай, че откакто свят светува няма рай
Припев:
Намрази ме знам ще го направиш
Всеки хубав миг прекаран с мен ще го забравиш
Защото си злопаметна и вместо да обичаш
Предпочиташ в злоба всеки светъл спомен да обличаш
И пак отричаш че със мене бе щастлива
Капка съвест няма във душата ти лъжлива
Горделива си и никога главата си не свеждаш
Но май не знаеш накъде живота си отвеждаш
Не е към рая знай
Припев: