Оригинален текст
Тя умря, тя вече умря. Няма я, лежи под земята. Защо, кажи ми, си отиде толкова млада? Стани ! Погледни! Виж- навън е есен!!!
Няма вече кой, да ме гали по косите,
да ми дава обич и покой,
да ме целува по очите.
Земя, защо не се разтвориш?
Прибери ме там до нея!
О, мако мила, ти ме молиш,
да не мисля за нея, но аз ще пеяяя.
В скръб удави се, ти сърце,
земя, в черен плен отиди,
стовари се върху мене, ти, небе!
Във нея имаше -дете.