Оригинален текст
Кой разплака доброто момиче,
кой сърцето моминско разби,
две сълзи, две сълзи, колебливо се сляха,
във едно, за да кажат- прости.
Пр. Целувай ме, ааа, прегръщай ме, ааа,
че може би за последен път е това.
Говори, ааа, защо мълчиш, ааа,
че може би за последен път сме сами!
Мое малко и тъжно момиче,
с кристално свенливи очи,
не навеждай очите, кристално свенливи,
щом умееш да плачеш - плачи!
Пр.
Може би затова са солени
и пенливите морски вълни,
векове, векове, векове са поени,
от нещастни момински сълзи.
Пр.