Оригинален текст
Земята го прибра и гроб му стана.
А тука го родиха на тревата
две борчета - два сини ятагана.
И моят вик: - Къде е Караджата?
Защото още има по земята -
коне, зацвилили за мъжки колене,
ками, заплакали за мъжки длани,
глави, презрели свойте рамене,
и страшни думи, в нощи изковани.
Защото не умира Караджата?