Оригинален текст
Когато ний забързани вървиме
по улиците с близки имена
едно прекрасно и човешко име
блести с неразрушима светлина.
Те всички са се върнали обратно
и плакали са в скръбния си строй,
единствен - във сиянието златно
на изстрелите е останал той!
С една червена роза във гърдите
която е растяла с часове
и продължава да цъфти във дните
на внуци, дъщери и синове.
Без никой да усеща - той живее
със всички ни и всичко на света
и за това не питайте къде е
могилата му нейде във нощта...
С една червена роза във гърдите
остана той в нощта и във деня,
за да изпълва винаги мечтите
и да блести с неразрушима светлина.