Оригинален текст
Декември винаги ще има!
И всеки - своята звезда!
Една съдба - несъкрушима
от свобода до свобода...
Марица сенките им влачи.
В тръстиките кръвта звъни...
О, майко траурни клепачи
срещу ни нежно ти вдигни,
и освети любовно всяка
следа от тях. Вдигни пръстта!
Измий лицата им из мрака -
спаси ги майко, от смъртта!
Вгради ги в живите ни вени
и после - в нашите деца,
когато паднем ний - взривени
от собствените си сърца!
Къде сте вие, тръгналите в мрака?
Вий стигнахте ли в своята звезда?
Какво от туй, че никой не заплака
и никой не ви чака... Свобода!
Тя пееше в гърдите ви от ляво
и светеше, гореше в ляво тя -
заслужихте вий святото си право
да бъдете и живи след смъртта!
(Кой казва, че е празна тишината?
Ах, чуйте всички в тая тишина -
по всички стъпала на свободата
на стъпките им синята вълна.)
Къде сте вие, тръгналите в мрака?
Над нас сияе вашата звезда...
Какво от туй, че никой не ви чака
и никой не заплака...
Свобода!