Оригинален текст
Приятели, отново песента -
най-хубавата - властно ни събра.
Заключва ни във свойта красота -
крайбрежието ни превръща в лира.
Елате - песента при нас дойде
и като лятото при нас живее...
И всеки може да я преведе
с езика на сърцето си -
да пее!
Не чувате ли - песента живей!
В горите ни тръгнете и внезапно
събудената флейта на Орфей
ще ни издигне в ехото си златно.
И в изворите - нейното лице
ще заблести по-чисто от икона,
за да взриви тя нашето сърце
със чудото на песента
и стона!
Да помниме - в най-тъмни времена -
разбити, изумени, безизкустни,
по страшно от развяти знамена
звънтяха посинелите ни устни.
В села и по стърнища - векове
ний в песните си светехме до бяло...
Ний ги ковяхме както се кове
на сабите ни пеещото тяло!
Наистина - кой не склони глава
пред древните и новите тирани
пред страшното "Засвириха ми два
ковани рога и два нековани"...
Кой тези горди думи изкова?
Да пее в робство кой намери сили?
Попитайте зелената трева
над братските безименни
могили!
Не чувате ли - песента живей.
Повярвайте във песента - и пейте!
Събудените устни на Орфей
да са отново в златните ни флейти.
Във себе си да търсиме гласа -
най-първия - да бъдеме Поети!
На щастието в светлата роса -
а не сълза, в очите ни
да свети!
Да пееме - ний имаме какво
със горди гласове да се възпява.
Под древното Орфеево дърво
да сме достойни за слова и слава...
Тревожна и щастлива, и добра,
да тръгне песента ни оживяла
на всички пратя по съдба сестра...
планетата е светлата и
зала!