Оригинален текст
Ний повече не сме необходими на пейзажа!
Той се завърши до последното движение -
застина неподвижно!
Да си тръгваме!
Ний двамата участвахме в прекрасното
строителство на покриви и стълбища.
В прекрасното и лъчезарно шествие
на гларуси, на облаци, на кораби...
(Пейзажът ни превръщаше в строители.)
Ний изградихме острова - и пръстена
от приливи и отливи
съзидахме
света - във ритуала си на влюбени!
Но всичко е завършено... Да тръгваме!
Не казвай, че Дългът ни е да служиме
до края на пейзажа - тая статуя!
Какво ни обещава той? Утехата
на спомените - митове съмнителни?
Съмнителното бутафорно щастие
пред фотообективите?
Да тръгваме!
О, тия нощни августовски влакове!
Отново ний да изградим там някъде
от хаоса - и покриви, и стълбища!
Дървета да изваяме - и кораби!
И гларуси, и камъни, и залези...
Отново да участваме в прекрасното
строителство... Но не плачи! Да тръгваме!
Превъзмогни съдбата си на статуя
и помогни ми да вървя
в нощта!