Оригинален текст
На Серафим Северняк
Реката свети, после потъмнява.
Реката има ласкава ръка.
И отминава, и не отминава -
навсякъде и винаги река.
От пролетта навярно, много бистри
изгряха в нея древните звезди
и рибите - детинските й мисли -
блестяха златни в сините води...
И всичко беше ново, по-огромно.
Аз дълго гледах тъмната вода
и можех вече ясно да си спомня
какво съм бил, преди да се родя.