Оригинален текст
Изстрелът в нощта, която пада,
се уплашва, дълго не звучи.
И беглецът спира, бавно ляга
по колене, после по очи.
Твоята ръка ли беше брадва,
моята ли - кой ще разбере.
А човекът падна, значи, трябва
да умре.
И ние отминаваме далече,
и само който във нощта лежи,
говори, че кръвта на враговете
не тежи.
О, тя тежи, тежи като земята,
но ний вървим с пресъхнали гърди,
спасили любовта и свободата
за този, който вече се роди.