Живота ми е гето

Леле Господи прости ми за всички мръсотии и всички грехове.

Ghettoman:
Не може да ни се опрете, назад отстъпете.
Доста по-широк от вас съм в раменете, ще умрете.
Психопата се завръща, нахлувам през колоните във ваща къща.
Да се представя ли не е наложително,
да ме познаваш е препоръчително.
В противен случай явно си назад
с информацията за ситуацията в този град.
Кой чупи гевреците, троши козунаците.
Кой охлажда мераците на тъпаците.
Хората от гетото, другите са под секвоята,
мечтаят си за рими като моята.
Отхлепи България е гето,
тук камъните падат от небето, пазя си ченето.
Да дам фира отдавна съм готов,
но дори бандита има нужда от любов.

Всеки ден се разкъсвам между любовта, омразата.
Опитвам се да поставя храна на масата.
Да стъпя здраво на краката си, да подредя нещата си,
преследвам яко мечтата си.
А времето се изнизва като пясък между пръстите,
все по-надолу затъвам и питай мръсните.
Господи прости ми греховете,
дай ми сили, да преборя враговете.

Junior:
Познавам много хора, които като нас процедират
и с ловки движения балъците оперират.
За всички тях е посветена нашата песен,
защото пътя нагоре е стръмен и тесен.
Но риска е с теб, когато чуждата мангела си взел.
В затвора е кофти аз предпочитам на хотел.
Мръсни са ми ръцете, защото мръсна е играта,
може да ме съди само Господ в небесата.

Годините минават, но ние сме си същите,
ако не ви харесва стойте си по къщите.
Залостете си прозорците, а също и вратите,
и след това лягайте да спите.
Защто хората от гетото са в атака.
Не уважавам никой, който на готово чака.
Преследвам свойте цели и пред нищо не спирам.
Не ми говори на въпреки, че ще те гримирам.
Защото знам от опит, че ако ти пусна фандък
веднага ти ще ме помислиш за балък.
Затова по-добре на велик не се прави,
не му пука на куршума, той просто си лети.

Припев: (х2)
Животът ми е гето,
опитвам се да намеря свойто място под небето.
Дявол да го вземе,
да стъпя на краката си преди да свърши мойто време.