Влез Регистрация

Скрий

Забравена парола

Забравена парола? Въведи твоят e-mail адрес и ще ти изпратим link, с който да създадеш нова парола.

Назад

Затвори

Адреса на видеото във Youtube, Vbox7 или Vimeo

Оригинален текст

Възкръсвам от прахта,
изправям се прав като камък корав
изтъкан от любов и гняв.
Сякаш огън и вода в едно са събрани.
Във сърцето ми кървят хиляди рани.
Със изгрева се раждам и със залеза умирам,
защото между ада и рая всеки ден се намирам.
Във себе си се взирам стоя на кръстопът
това не е за първи и за последен път.
Със поглед студен, към светлината отстранен.
Вървя защото след тъмнината идва ден.
От живота уморен но не и победен.
Раздвоен между доброто и злото,
защото ден след ден все по дълбоко задълбавам във ГЕТОТО.
Затова аз разсъждавам на глас.
Това е моя час тези рими са нашето послание към вас.

Припев: (x2)
Ти живееш в моя свят и ти живееш в моя.
Аз ще пазя твоя гръб ,а аз ще пазя твоя,
защото всеки нов ден е пореден ден.
Към улиците е отправен този манифест.

Балъците умряха, на тарикатите е ред.
Използвам микрофона също като пистолет.
Никога назад, гледам все на пред
и с малко повече късмет,всичко ще е наред.
Защото десетки пъти за живота се бих,
но прогледнах аз през мрака и се преродих.
Видях неща които не бях виждал преди,
почувствах неща които не бях чувствал, уви.
Светът се промени и всичко вече е различно.
Гледам с други очи върху себе си критично.
Изстисквам се до край, балансирам на ръба.
Дори да искам не мога вече аз да спра.
Така, че ти към мен се присъедини,
да отидем там където друг не е бил преди.
Зареждам се с енергия.
Страданието във стимул аз превръщам
и отново се завръщам.

Припев: (x2)

С какво ли не се сблъсках , какво ли не видях.
Не едно и две препятствия аз преодолях.
Окопах моята ярост във вяра
и сега чрез музиката аз изпускам пара.
Представям си нещата .
Съвсем различно да си притиснат до стената.
Не е никак романтично,
но някои ще каже Гетомен в това не виждам смисъл,
какви по дяволите ти си ги писал.
Наистина не виждаш защото си сляп.
Как някои хора във гетото се борят за своя хляб.
Не можеш да усетиш защото си тъп.
Дори и 100 тояги са малко на чуждия гръб.
Не знаеш днес на кого да се довериш,
може и да гърмиш ако фактите проспиш.
Живота е суров.
Настанаха години във гръб
да те нападат даже близки и роднини.

Припев: (x2)

Текстът е добавен от oskar

рап
Зареди коментарите

Още текстове от Хората от Гетото