Оригинален текст
Кап-кап.
Дъждът вали си и слънце грее - няма мрак.
Във локвите блести усмивка:
добри кал шепти насън:
Не се страхувай, малко нещо,
и мен раниха с поглед лош,
но имам сили да поглеждам нагоре,
пък макар и през сълзи"
Ти избра да ме раниш.
И какво?
Нима е светло?
Опитай да се извиниш:
Трудно е. Но е вълшебство!
Страх! Страх! Страх!
Огромна сянка е скрила топлото небе.
Но ние ще се скрием сред цветята
и ще прекараме там нощта
и там ще срещнем други птици
мърдрешки ведри и добри
и те с кърпичка, попита със сълзи
ще бършат нашите сълзи.