Оригинален текст
Извънредно просторна аудитория. тишина. студенти сшят от седмица и половина - по пода, по чиновете, по первазите на прозорците и отвъд тях. Паякът тъкмо довършва мрежата си между преподавателската катедра и парното, когато завялява дъжд и разваля труда му, с което възрастната муха, която е влетяла преди два дена, получава надежди за по-добри времена.
Влиза Захари Шекеров.
Шекеров: Вижте, уважаеми студенти,
Толкова е просто, че направо ми се гади.
Облизва носа си самодоволно.
Шекеров: Всеки блус ще бъде уайт.
Студентите се размърдват ушашенп. Някой стачат от прозорците.
Иван: Господин Шекеров?
Шекеров: Кажи, Иване!
Иван: Защо синьото трябва да стане бяло?
Шекеров: Първо научи как става, после питай защо! Шекеров го рита и той почива.
Шекеров: Вижте, уважаеми студенти, как синьото става бяло!
Хор: Иван нарисува голямо синьо слънце на бялото платно, разположено върху подгизналата от дъжда катедра. Господин Шекеров извади от джоба на сакото си голяма хлебна гума и с упорство изтри синьото петно, като обърна щастливото си лице към размекналата се аудитория. Шекеров премина в галоп.
Шекеров: Вижте, уважаеми студенти, как синьото става бяло. Толкова е просто, че направо ми се гади. И друг начин няма!
*Не е задължително хорът да е съставен единствено от кастрати.